Есента

Ще ослепее есента като момиче,

което твърде много те е гледало.

Което изучавайки  страните ти

и устните, очите се е влюбвало.

Което е разпервало ръцете си,

когато си й казвал, че е птица.

И после е потъвала във бездната.

Тя бездните единствено обича.

По пръстите на тишината двамата

сте шепнели, че лятото си тръгва.

Едно дърво от спомени оставили, 

в прегръдки топлината е покълвала.

Ще пожълтява като есента момичето.

Ще капят образи като листа червени.

Тя твърде малко гледа във очите му.

И твърде много му отдаде себе си.