Есента



Ще ослепее есента като момиче,
което твърде много те е гледало.
Което изучавайки  страните ти
и устните, очите се е влюбвало.
Което е разпервало ръцете си,
когато си й казвал, че е птица.
И после е потъвала във бездната.
Тя бездните единствено обича.
По пръстите на тишината двамата
сте шепнели, че лятото си тръгва.
Едно дърво от спомени оставили, 
в прегръдки топлината е покълвала.

Ще пожълтява като есента момичето.
Ще капят образи като листа червени.
Тя твърде малко гледа във очите му.
И твърде много му отдаде себе си.

Коментари

  1. Колко е хубаво, че мога да те чета!


    :)... и новата визия ти отива!

    ОтговорИзтриване
  2. Колко е хубаво, че си тук!

    = ) само сезоните се сменят, небето си остава същото = )

    ОтговорИзтриване
  3. :)

    https://www.youtube.com/watch?feature=player_embedded&v=F4HNriWg7_A

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар