август



Понякога ще се завръщам в лятото,
в което като птица съм живяла.
В което разпилявах световете
на черни нощи. И огньове палих
да стопля самотата на поетите...
И после дълго, дълго да ги гледам.
В мълчанието мислех за отнетото,
за сбъднатото. И отдадена
на малките светулки във зениците
прибирах всяко вдишване във мене.
Щом някой паднеше в очите ми
аз го прегръщах като за последно.
И знам- ще се завръщам в лятото 
със друго тяло и със други мисли.
Не е измислица. Аз паднах
в най-искрените думи истинска...

Коментари

Публикуване на коментар

Най-четени думи