август
в което като
птица съм живяла.
В което
разпилявах световете
на черни
нощи. И огньове палих
да стопля
самотата на поетите...
И после
дълго, дълго да ги гледам.
В мълчанието
мислех за отнетото,
за
сбъднатото. И отдадена
на малките
светулки във зениците
прибирах
всяко вдишване във мене.
Щом някой
паднеше в очите ми
аз го
прегръщах като за последно.
И знам- ще
се завръщам в лятото
със друго
тяло и със други мисли.
Не е
измислица. Аз паднах
в
най-искрените думи истинска...
Прекрасни думи!
ОтговорИзтриванеблагодаря ти, че си тук! =)
ОтговорИзтриване