Сънища

Листата

се гонят навън като деца-

жълто, червено, оранжево.

Рано е. Рано е за есента.

Аз вярвам.

Ти вярваш ли ми?

Вятърът

тича луд сред дърветата,

забравил ожулените си мисли.

Той знае-

слънцето е беглецът,

дето не знае раждането боли ли.

Две-три лилии

са цъфнали в езерото.

Хора

заключват любовта с катинари.

Аз мисля, че е някак болезнено,

че ще ръждясат без нищо да са доказали.

Аз питам дали знаят,

че ключът

дълго говори с водата.

Разказва му тайни от миналото.

И забравя,

забравя смъртта си.

Тя го пита

какво е заключвал,

отключвал, отварял...

Светове и животи изпуснати

на дъното

са забравени.

Сън е.

Лежа на поляната есенна.

Жълто, червено, оранжево.

Рано е. Рано е, а е трепетно.

Таралеж

бавно ляга  в тъгата ми.

После

аз се събуждам отнесена.

Пари бузата ми и тръпне.

Твърди косъмчета

пробиват моите сънища.

Ти си бил.Мое есенно слънце.