Сънища



Листата
се гонят навън като деца-
жълто, червено, оранжево.
Рано е. Рано е за есента.
Аз вярвам.
Ти вярваш ли ми?

Вятърът
тича луд сред дърветата,
забравил ожулените си мисли.
Той знае-
слънцето е беглецът,
дето не знае раждането боли ли.

Две-три лилии
са цъфнали в езерото.
Хора
заключват любовта с катинари.
Аз мисля, че е някак болезнено,
че ще ръждясат без нищо да са доказали.

Аз питам дали знаят,
че ключът
дълго говори с водата.
Разказва му тайни от миналото.
И забравя,
забравя смъртта си.

Тя го пита
какво е заключвал,
отключвал, отварял...
Светове и животи изпуснати
на дъното
са забравени.

Сън е.
Лежа на поляната есенна.
Жълто, червено, оранжево.
Рано е. Рано е, а е трепетно.
Таралеж
бавно ляга  в тъгата ми.

После
аз се събуждам отнесена.
Пари бузата ми и тръпне.
Твърди косъмчета
пробиват моите сънища.
Ти си бил.Мое есенно слънце.

Коментари

Публикуване на коментар