Студ

Когато миналата зима

изгубих

едната си ръкавица-

Голяма работа!,

си казах,

паднала е по пътя.

Сега все по-често

виждам

лежи в мъглата

една ръкавица

сам

с-а-м-и-ч-к-а.

Разперените й пръсти

галят земята.

Ето така

често губим по пътя

докато бързаме,

докато тичаме,

нещо,

което ни топли

нещо,

което обичаме

без да искаме

без да усетим.

Голяма работа!-

падна по пътя.

Разперените ми пръсти

в студа търсят утеха.

Голяма работа е самотата,

мисли си ръкавицата.

Голяма работа!