Сбогом, 2014!



В последните години винаги се опитвам да определя изминалите 365 дни с една дума- промяна, полет, лавина- нещо абстрактно, което  обобщава емоциите ми. Но тази година беше толкова различна, че не мога да й отредя само няколко букви, наредени една до друга.
Тази година беше пълно пропадане в бездната и голямо щастие във високото, самота и споделеност,  много студ и много топлина, страх и увереност, вдъхновение и пустота, ново начало и абсолютен край, сбогуване и посрещане, задъхваща поезия и сурова проза, детски смях и бели коси, стари уроци и нови стъпки, остри думи и спасяващи такива, добри хора и други, които раняват, уроци-болки, белези, понякога надежда, приятелство, любов.
Сега всички картички са раздадени, подаръците- почти подарени. В сърцето ми е топло.
И в  края на тази трудна за мен година все повече осъзнавам колко ценни са всички тези малки радости, малките детайли, които споделяме заедно. Защото се опознаваме не посредством големи постъпки, а от всеки малък жест или дума.
Много врати се затвориха и много хора си отидоха през тази година. Счупеното донесе страх, но и щастие. Желанията се сбъдват, идея нямах колко. През новата година ще си пожелавам по-внимателно.
Разбрах колко важна е прошката. Хора, прощавайте! И не бъркайте прошката със забравата, нито със смирението. Ако не можем да простим, влизаме в един лабиринт, от който излизане няма.
Разбрах, че да отвориш очите си не винаги означава да избягаш. Да отвориш очите си понякога означава да разбереш кое е онова, което никога няма да си отиде. Защото всеки носи своята малка истина, своята константа. И обикновено тя е това, в което най-много сме се съмнявали, че ще устои. А онова, което си отива, избледнява, е онова, в което най-силно сме вярвали, че ще остане.
Но светът ни е населен с твърде много преходност. В кое ще повярвате- в мрака или в светлината, знаете само вие. Аз знам, че мракът носи още мрак, а светлината още светлина. Знам, че самотата е уютен дом, с който лесно се свиква. Но защо да потъваме в нея, когато можем да обичаме? Защо да се пълним с мрак, когато светлината съществува?
Бъдете здрави. Пазете доброто в себе си, защото в този фалшив свят, то е твърде крехко, чупливо.

Не се ранявайте, защото всичко ще отмине.  Печелите ли , когато ударите? Щастливи ли сте, когато ранявате?

Бъдете честни, искрени, чувствайте! Не забравяйте да чувствате.

Заобиколете се със себеподобни, но не забравяйте, че въпреки близостта всички сме различни- всеки носи своя история, която ние не винаги знаем, всеки носи  своя болка, своя радост.

Пазете се и не се губете в коридорите на лабиринта. Изходът е труден, но винаги е някъде там.

И обичайте тези, които са до вас. Само това има смисъл, само това.

Коментари

Публикуване на коментар

Най-четени думи