Предчувствие

Като дете най-много обичах да гледам пламъчетата, които се отразяваха в стената от горящата печка в стаята...
Дойдеше ли зимата, баба пълнеше печката с дърва, а аз лежах и гледах пламъчетата... Превръщах ги в съзнанието си в светулки, в звезди, във влюбени очи, играех си с тях и им говорех.
Сега гледам отново тази светлина и разбирам, че това са очите, които са ме чакали, мечтали, търсели.
Гледали са ме от стената и са ме викали...докато запалим своя огън и топлината ни превърне в щастие.