Цигарена тишина

Сега ще си мълчим. И после пак.

Обичам да мълча, но само с тебе.

В цигарената тишина на този мрак

от думите да се спасим навреме.

Защото няма смисъл никак в тях.

Не ми се слуша, даже и да има.

На  теб не ти се слуша. А във нас

пониква нежност, толкова голяма,

че цялата луна трепти без дъх.

Звездите правят дупки в небосвода.

По капките на идващия дъжд

познавам колко време ще те няма.

След допира, след устните, след бях

едно със теб  и със душата ти.

След   влюбеното тихо - аз

те искам. И те крия  във сълзата си...