Нечие стихотворение

Аз съм тук и съм там. Едновременно.Два пъти.

И ме има, дори и когато изчезвам.

Като мъничка мида, като  скрита загадка,

аз съм тиха сълза в окото ти вечер.

Аз съм двоен рефрен във любимата песен.

Все отвъдна съм. Никога тук във пространството.

Аз съм тъжен сезон. И навярно съм есен.

Или  скритата вечерна плаха метафора.

Многоточкова също. И копнежи през лятото.

Много юнска съм. Май съм. Скрито вълнение.

На небето съм нищо, че съвсем не ми вярваш.

Аз съм нечие хубаво, хубаво стихотворение...