Юли - всеки със своите битки

Колкото повече време водя този месечен журнал, толкова по-глупаво се чувствам. Никак не искам просто да хвърлям думи в пространството, струва ми се, че някакви повърхностни неща вземат превес над разказите, иска ми се тук да си остане повече място за душата, и затова, мислейки как мога да направя публикациите си по-смислени, ми се прииска любимите неща от месеца да минават под някакво мото/мисъл/урок. 

Ако наблюдаваме живота по-отблизо съм сигурна, че можем да си извадим много такива. Може би не всеки месец и не всеки ден, но ги има. Може би и не винаги има нужда да дълбаем в размишления, но понякога те идват естествено. И в тези тихи моменти на душата, ще се опитвам да ги запазвам.

Ясно е, че стихотворенията летят като пеперуди над лампа, като птици към слънцето, които не мога да уловя. Но ако дори лек допир от тях остане върху листа, ще се чувствам пълноценно. Юли беше много залезен и си позволих да се нарека  залезосъбирач, имаше хубави разговори, понякога сърцето твърде силно затуптяваше, понякога беше толкова тихо, че търсех музика, тон, за който да се хвана, но не е ли това животът?


Истината е, че написах пост, който харесвах искрено, опитах се да го довърша от телефона в среднощен пристъп на вдъхновение и blogspot върна стара версия, която не съдържаше всичкия текст, който написах и исках да споделя с вас. Още веднъж нещата се прецакаха в последния ден на юли, за да ми покажат, че не мога да задържа нищо.

Съжалявам, че няма да мога да възпроизведа всичко по начина, по който го бях написала, но ще се опитам поне да се доближа до това, което исках да ви кажа. И дано онова послание, което изпратих снощи, достигне до някого точно с тези думи, с които исках да кажа всичко.

Откажи се навреме, но не се предавай 

През юли всичко се объркваше още от началото на месеца. Проблемите се сипеха на килограм, но аз не се отказвах, че нещата ще се получат по моя начин, по моя график, по моя план. Това е супер, разбира се, но човек трябва да знае и кога да пусне, кога да се откаже.

Всъщност много повече болка носят опитите да задържим дадено нещо или да го направим, въпреки че целият свят е срещу нас.

Така юли беше провалени уикенди, разместени събития, които очаквах с нетърпение, невъзможни йога часове, изпуснати трамваи и много чакане, в които да осмисля всичко случващо се.

Музика в Двореца - или защо дъждът е приятел 

Разбира се, провали се и последният от концертите на Софийска филхармония, част от фестивала Музика в двореца, който трябваше да се проведе в двореца Врана, но поради проливния дъжд слушахме в зала България.

Единственото хубаво от този дъждовен ден беше, че облякох рокля, която мислех, че ще чака до есента и успях да се сгуша в облаците както аз си знам. А музиката - беше великолепна и се радвам, че все по-често си доставям такива удоволствия.

Сега се оглеждам с какво музикално събитие мога да зарадвам душата си наесен и не се съмнявайте, че вече имам нещо наум.

Страшното не е страшно - остави изстрела да те изненада

Този месец все пак реших да оползотворя подарък от приятели, който ме чакаше още от рождения ми ден. Отлагах, въпреки че знаех, че ще ми донесе известна доза адреналин. И понеже съм човек, който за душата си прави и търси все красиви форми, влизането в стрелбището на Герена ми донесе мини паник атака, а това, че знаех, че ще стрелям с четири различни оръжия, направо ми докара буца в гърлото. Не обичам насилието под никаква форма, страдам винаги с човека, който страда, на такива сцени във филмите понякога си затварям очите, а да накарам тялото си да натисне спусък... е, това си беше истинско предизвикателство.

Все пак това не е икебана, каза инструкторът. Но в крайна сметка излязох много доволна и освободена - открих метафората, от която имах нужда - остави изстрела да те изненада. Защото само ако натискаш с еднаква сила, равномерно, бавно и без напрежие, изстрелът е точен, не боли и откатът е много по-лек. А не е ли именно така и в живота? Каквото трябва да се случи, ще се случи, каквото и да правиш, дори на челна стойка да застанеш (този месец го направих цели три пъти). Затова се остави да не знаеш кога ще се случи и знай, че тогава ще е каквото трябва да е.

Това, което търсиш, търси теб - бисери-мигове

Малкото почивни дни пак поехме на юг към любимия Созопол, Липите, Варвара, сред смокиновите дръвчета, несравнимните залези и музикантите, веселите палачинки. И докато хапвахме диви миди, гледайки един невероятен залез над стария град на Созопол, и не вярвахме, че в тях се откриват перли, хоп - в ръцете ми се озова малко бисерче.

И пак се връщаме на изненадата от изстрела. А и това, което търсиш, търси теб.

И така ме търсеше и севера, затова беше неизбежно пак да се полюбуваме на Калиакра, Каварна, Шабла, на вятърните мелници, които по залез изглеждат сякаш са част от нещо магично, вълшебно, или поне по-вълшебно от производството на ток.

Да си откраднем късче лято и да го поставим на хубаво място в душата за студените и мрачни дни, да похапнем праскови от градината, да се посмеем с приятели, да помълчим с морето...а в ума ми не спираха да кънтят любими стихотворения.

Понеже всички обичаме да разказваме истории 

Исках да избегна този месец малките радости от покупки, но понеже всички обичаме да разказваме истории и да ни разказват истории,  и аз бях омагьосана от Eterina и нейните истории за продуктите, които изработва ръчно. Затова исках да зарадвам любимите си жени и себе си, и се чувствам добре от този избор, а и мисля, че си струва да споделяме такива неща, които си заслужават внимание, а и са приготвени с любов и грижа.

Така в стария град на Созопол пък открих Ora Light, а момичето, което изработва всичко в магазина, е като извадено от приказка. И понеже исках и аз да си взема малко приказна магия, се изкуших от ръчно рисувана дървена четка с мотиви от Up. Понеже знам, че ще си нося радост при всяко сресване, а и кой няма нужда от малко магия в ежедневието си?

Признавам си, че всичко ръчно правено, всичко, което носи душа, ми е основният изкусител и макар да се опитвам да не събирам вещи и да не пилея, да не купувам просто така и даже да си купувам колкото се може по-малко, оставам безсилна пред такива искрено създадени творения.

Тънкото изкуство да не ти пука или да ти пука за това, за което обичаш да ти пука

Книгите този месец са "Тънкото изкуство да не ти пука" и "Изключителните", списанията са новият брой на L'europeo и няколко стари броя на InGlobo, с които почти запълвам колекцията (в един, от които прочетох страхотен материал за Родригес).

А за да съм себе си напълно, признавам, че се гмурнах отново в "Непосилната лекота на битието", а вкъщи за август ме чака "Аутопсия на една любов" и новата книга от издателство ICU - "Югославия, моя страна".

Гледките в края на месеца са планински, болката е в гърлото от студената горска вода, а благите вести предвещават едно пътуване през септември, което мисля, че ще се отличи.

Добрите писма са напът, а малките радости са големи радости - Плами нарисува тази красота, вдъхновена от моята снимка с морето (още от невероятните ѝ картини можете да откриете тук: pearl_plam).

През август си пожелавам вдъхновение и да се вслушам в двете късметчета, които вълшебницата от Ora Light ми бутна в ръцете - Не бой се и Love waits.


Коментари

Популярни публикации от този блог

Колко е важно да бъдеш грамотен (блогър)

Най-добрите български стихотворения, които прочетох в последните 10 години

Стихотворения, с които да се вдигнеш или няколко ежедневни вдъхновения