любимо по безкрайност от юни
Digital Communication Network в България
Организацията, благодарение на която прекарах своя стаж в Щатите и слушах лекции в различни университети, срещах се с професионалисти от цял свят и преживявах страхотни приключения, имаше своето първо представяне в София. Радвам се, че успях да съдействам с организацията, макар и с треска и температура, които ме оставиха за малко на легло, събитието беше чудесно, а ако се интересувате от дейността им ви каня в групата за България - DCN Bulgaria. Следващото събитие, свързано с дигитален маркетинг и медии, е през септември в Ереван, и съм сигурна, че отново ще е страхотно!
Освен това отдавна не бях разхождала приятели от чужбина в София и беше приятно отново да отворя очи като турист и да разказвам неща, с които дори изненадвам себе си, че знам. За съжаление, времето беше твърде кратко, за да им покажа Пловдив и Велико Търново, в които обикновено всички приятели от чужбина се влюбват искрено, но пък тъкмо остана нещо за следващия път!Изложбите на Йозеф Куделка и Вивиан Майер
Още от средата на май исках адски много да посетя тези изложби и все не ми оставаше време, затова един ден след работа буквално изтичах до Софийска градска художествена галерия и им се насладих максимално.За Вививан Майер се говори много напоследък, а Йозеф Куделка е може би най-добрият жив фотограф, четете повече за него тук: Изложбата "Изгнания".
Лондон, защото го обичам
От известно време имах някаква нужда да се разходя отново до Лондон, а и соло турнето на Кели Джоунс определено подсили тази нужда и затова, след като си намерих другарче, си сбъднах желанията. Мисля си отново да направя един гайд с най-готините неща според мен, които си заслужават времето и вниманието, но не знам дали и кога ще стигна, затова отбелязвам тук съвсем накратко радостите.Пристигнахме късно през нощта в Лондон, а животът там както винаги кипеше с пълна сила. Припомних си обаче защо са кофти нощните полети, но пък поне следващия ден започнахме отпочинали и без стреса от придвижването от летището и въобще умората от пътуването. Сигурно и заради това извървяхме 23 км за един ден - бавно, лежерно и наслаждавайки се дори на мръщенето на лондонското време.
През втория ден се разходихме до Covent Garden, където закусихме, пихме кафе, наслаждавахме се на музикантите и хендмейд творците и продължихме към National Gallery. Първият път не ми стигна времето за галерията и я мечтая от години, затова определно мога да кажа, че се радвах като малко дете! В Лондон музеите и галериите са безплатни, така че си отделете време да ги посетите (от предния път любим ми остана Victoria&Albert Museum).
Доставя ми огромно удоволствие да се разхождам в галерии, а тук, където виждах Сезан, Моне, Ван Гог, Рембранд и много други наживо, просто беше неописуемо! Ако се чудите още, вижте тук за кои картини да се оглеждате и защо да посетите галерията: 30 must-see paintings
После писах: По-рядко си казвам „ще“ и по-често действам. Затова
и знам, че някой ден ще я имам тази история, която се събужда най-вече
от разходки в галерии, но с години живее в ума ми… Винаги си мисля защо
ходим там, какво ни дава изкуството, какво търсим. И за себе си знам, че
е щастие и необятност. И понякога това е напълно достатъчно.
После се разходихме до Camden за обяд. Много е лудо това място, но аз много го обичам. Толкова е шарено и цветно! Препоръчвам веганските бургери и едно доста добро индийско, които ще включа в по-подробен текст. За съжаление, моят приятел Лудия шапкар го нямаше този път, но пак си заслужаваше. Този ден завършихме с Hyde Park, а едно папагалче си похапна от ръката ми и беше толкова готино и гъделичкащо, като обхвана пръстите ми. Благодаря на непознатия, който сподели ядките си с мен :))
Третият ден беше отреден за London Bridge и Tower of London, разходка по Темза, St. Paul's Cathedral, fish and chips и концертът на Кели Джоунс. На снимките опитах да уловя няколко деца, които тичаха под водата и се смееха, докато за нас високите за Лондон 20 градуса бяха леко прохладни и за малко да си търсим пуловери в средата на юни. Иначе много обичам този квартал, Tate Modern, Millennium Bridge, карамелизираните ядки и сапунените мехурчета, които се носят във въздуха.Обичам да гледам хората, някои бързат сякаш не знам какво се случва, други са сякаш времето е спряло, а огромна група танцуваше салса просто ей така в неделя на обяд. За съжаление, любимият ми пъб в тази част на Лондон - Ye Olde Cheshire Cheese, който е останал известен с това, че е бил любим на Дикенс, не работеше в неделя, но отново остава да повторя следващия път. Споменът ми от него е супер завладяващ, а ако искате да се потопите в една истинска лондонска атмосфера, гарантирам, че това място ще ви я донесе.
Концертът
Определено преживяването да слушам най-любимия си жив вокал наживо в Apollo Theatre беше неописуемо и дори бих казала, че това е най-щастливият ми ден тази година. В един момент сълзите напираха от очите ми, а цялото ми тяло беше изтръпнало, но не смеех да мигна, за да не разваля картината. Слушах една от най-най-любимата си музика, а музиката е велико нещо.Направи ми впечатление колко много възрастни хора имаше, например на годините на родителите ми. Пиеха бира, прегръщаха се, пееха тихичко! Да слушаш музика от група, създадена преди 27 години, точно в годината, в която си се родил, е наистина вълшебно преживяване и се радвам, че имам смелостта да си сбъдвам такива желания. Беше страхотно да слушам историите зад музиката, ново парче от предстоящия албум, който ще излезе наесен, да усещам вибрациите на залата, да съм точно в този момент точно на това място.
Сега знам само, че започвам класация на най-емоционалните концерти, и ще ми е интересно какво и кой може да измести Кели.
Четвъртият ден беше отреден за Kew Gardens - кралската ботаническа градина, която ми остана в сърцето като най-красивата, в която съм била. Когато пътувам, винаги проверявам дали има такава в мястото, на което съм, защото обожавам да се разхождам сред хиляди видове растения.В Kew Gardens спокойно можете да прекарате цял ден - освен разкошните огромни парници, зелените полянки за пикник сред вековни дървета никак не са малко, красиви пейчици има навсякъде, както и водни площи с патета и лилии. Вярно, малко по-далеч е, но се стига съвсем лесно с метрото, а на нас ни отне около час и половина от Greenwich, но си струва напълно. Вземете си билети предварително - онлайн, освен че са по-евтини, пропускате опашката, и спокойно може да се насладите на това място.
Страхотно е съчетанието между природата и стъклените скулптори на Дейл Чихули - негово произведение за първи път видях във Victoria&Albert Museum и ако вдигнете глава, докато сте там, няма как да не ахнете от страхотния полилей. После в ботаническата градина в Атланта отново бях зашеметена колко страхотно се съчетават творбите му с природата, но тук в Kew Gardens просто всичко е толкова синхронизирано, че имаш чувството, че е част от природата. За наша радост попаднахме и на изложба, която показва скиците на Чихули преди да ги превърне в тези изящни стъклени произведения.
Последният ден завършихме с Гринуичкия меридиан - не само че кварталът, в който се намира, е страхотен, а можете да посетите и обсерваторията, да се разходите из парка, да посетите Greenwich Market и да хапнете в Bill's. А и залезът над Темза не е никак за изпускане.
За финал ви показвам няколко кадъра от улиците на Лондон и си пожелавам следващия път, когато искам да кача хубава галерия, блогът да си има ново тяло и да мога да съчетая много по-добре текст и изображения.
Изобщо много мисля напоследък за тялото и душата - тялото е начинът ни да присъстваме в този свят, така че трябва с любов и внимание да се отнасяме към него. Много хора напоследък ми казват колко много се променям, а аз по-скоро чувствам, че ставам все повече себе си. Просто може би с годините добивам смелост да съм това, което съм - без оправдания, обяснения, без опити да оправдая нечии очаквания, без вина, без страх. И всички тези сбъдвания на мечтите, всъщност са именно това - израз на себе си. Тогава животът става хубав и даже няма нужда от определения. Тогава е каквото е.
Носете си новите дрехи, момчета! Падаме, както ходим, умираме, както спим.
Коментари
Публикуване на коментар