онези моменти, в които

цялата сериозност се изпарява,
времето спира по свой начин,
бягат невидими минути из стаята,
най-после
душата излиза от рамката,

смехът е най-бързото бягство,
изведнъж всички стени падат,
всичко излиза извън очертанията,
най-после
някаква усмивка се появява.

някакви други хора мечтаят
в търсене сред сълзите на своето,
най-после
бягат боси по онази поляна
в съня на възможното.