∞ любими неща през януари

Миналата година започнах януари със списък от десет любими неща. После обаче ежедневието ме обзе и не ми оставаше време да отделя какво ме е зарадвало през изминалите дни. Сега обаче пак ми се иска да го направя, не за да се вкопчвам в отминалото, а да му отдам нужното, защото си струва, а може и някой друг да си хареса нещо покрай мен. Ясно е, че тези класации са обречени на провал още от своето начало. Още първата седмица, в която съм изморена, няма да мога да се мотивирам да напиша дори и ред. Но... надеждата умира последна.

1. Колкото се може повече цветове в мрачните дни 

Още в първите дни на януари ръчно правеното бижу от моя колежка и приятелка, в чийто талант вярвам безрезервно, внесе нежни тонове в ежедневието ми. Като един не особено голям фен на розовото, или поне не по онзи банален момичешки начин, се радвам, когато мекотата на цвета ме докосне по особен начин и все пак искрено ме радва и допълва.

El Mo умее да внася светлина и в най-мрачните дни, и дори когато не вярва на себе си. Бижутата, които създава, още търсят своето място, но ако ви е интересно можете да откриете повече тук: Handmade El Mo.

Обещавам ви, че ще пристигнат опаковани и създадени с много любов, и ще ви се иска да ги носите колкото се може по-честичко.

2. Лешникотрошачката 

За първи път през живота си отидох на балет- оказа се страхотно преживяване, толкова, толкова красиво! чувствах се като в приказка, която наистина оживява :)) колкото и да се опитвах да се абстрахирам от десетките дечица в залата, на моменти не успявах, защото лафовете им си струваха :))

Поздрави на всички родители и баби за смелостта да доведат 3-4-годишни да слушат Чайковски и да гледат балет в неделя следобед, и на малката Елза, която не спря да поритва и попипва плитката ми. Все още се питам "как го правите?" и се надявам един ден да разбера, защото е преживяване, което си струва споделянето.

Позволих си да се насладя сама, защото търсенето на другарче за балет се оказа мисия невъзможна, а и защото за да има равновесие, трябва да има пространство. А и ми е интересно да се предизвиквам да правя неща, които никога не съм, защото има толкова много красота наоколо. А и как иначе щях да се запозная със сладката баба, която седеше до мен и да се разделим с пожелания да се видим отново.

3. Greenwich Book Club

Този месец отново ще имам възможност да водя литературния клуб за българска литература в Greenwich Book Center, а книгата, която избрах е "Вътрешната стая" на Керана Ангелова. Надявам се до неделя гласът ми да се върне, а ако не ще си шептим и, вярвам, пак ще се чуем.

Удивителна е тази книга - не знам как е възможно да я чета за трети или четвърти път и пак да се влюбвам като за първи, да потъвам в думите, да ме завладяват образите. Възхищавам се на Керана и на способността ѝ да вижда - честно казано нейните думи са едни от малкото, които успяват истински да ме върнат към същността ми.

Опитах да се подготвя малко изненади, за да "разчупя" формата, а и за да имат тези два часа, които ще споделим заедно още повече смисъл, а Керана ми изпрати думи, пълни със светлина, от морето, които ще споделя с тези, които са решили, че си струва да излязат от вкъщи в снега.

Повече за събитието тук: Greenwich Book Club: "Вътрешната стая" от Керана Ангелова

4. "В тъжните дни не говорим за птици" - португалска поезия

Мисля, че това е най-хубавият сборник с поезия, който съм чела някога, и със сигурност най-хубавият, който имам у дома. Португалия винаги ме е теглила по един особен начин, умът ми често мечтае да посети тази страна и да хване някой "Нощен влак за Лисабон", а вече имам и любими стихотворения.

Хубаво е, когато предизвикваме ума си, откриваме нови думи, нови възможности за използването им и... това носи истинска наслада. Когато чета такава поезия, усещам колко хубаво се чувстват умът и душата ми. Споделям тук някои стихотворения, които се запечатаха в съзнанието ми, но препоръчвам горещо да си вземете сборника.

Нуно Жудисе

ЛЮБОВНО СТИХОТВОРЕНИЕ

Не зная къде си, дали говориш

или едва поглеждаш към хоризонта,

който може да е само този

на една стена в стаята. Но зная, че

една сянка пада върху ти

когато се питам къде си:

безпокойство, което пресича

пространството между мене и тебе, и

ограбва сигурното ти днес,

а на мен дава това стихотворение.

*****

В тъжните дни не говорим за птици.

Звъним на приятелите и те не са у дома,
а после на улицата измолваме огънче,
все едно молим за ново-новеничко сърце.

В тъжните дни е зима
и ние вървим в студа с цигара в ръката,
за да опарим вятъра, и казваме
“добър ден” на минувачите,
които вече са ни отминали,
без да ги забележим.
В тъжните дни сами си говорим
и винаги има птица, която,
вместо да кацне в сърцето,
стърчи над нещата
и не говори за нас.

Филипа Леал

5. Какво нарисувах този месец

Казах си, че ще рисувам поне веднъж в месеца. Нищо особено, нищо забележително. Този месец няколко картички за литературния клуб в неделя - няма да издавам и няма да ги запазя за себе си.

Тази идея ме накара да осъзная, че каквото съм правила в последните години като някакъв вид творчество, винаги съм го подарявала. Как действам обикновено? Първият, който си го хареса, го взима.

6. Коридори на смисъла 

Литературен кръг "Иначе писано"  проведе чудесно събитие в Cosmos Coworking Camp в търсене на смисъла на писането, литературата, поезията. Атанаска Илинчева, Николай Генов, Кристина Станкова и Златина Тодорова бяха подбрали свои стихотворения, изненади за публиката и доза смисъл в една петък вечер.

Честно казано очаквам следващото им събитие с нетърпение, защото рядко се случва млади автори да говорят с такава искреност и чистота за поезия, а и защото не усетих его, безсмислени стремежи и стени. И това ми се струва важно.

7. Да получиш писмо! Ама истинско.

Има хора, с които се усещате без много думи. Даже без никакви бих казала. Моя любима приятелка ме зарадва тази седмица с писмо...изпратено по пощата. Нямам думи да опиша вълнението. Първо - този път изненадата наистина беше изненада. Второ - нещо толкова искрено няма как да не развълнува.

Кари ме върна в зимата в Берлин. Често мисля за това време - спомням си особени неща като залезите, които гледахме от влака, мъглите в малките градчета в Бранденбург, които обикаляхме без план, спокойствието по лицето ми...

Може би можем да се погледнем истински само от дистанцията на времето и само когато всичко е отминало, истински да го оценим, но дори и две години по-късно все още приемам това време за най-спокойното през живота си. И мъглата над река Одер ми липсва дори, и страховитата гора до нея, и странните поляци, и още по-странните германци.

8. Сидхарта от Херман Хесе

Десетки пъти съм опитвала да чета Херман Хесе - може би в никой от тях не бях пораснала за думите му, предполагам, че още би ми било трудно да потъна в "Степния вълк" или "Игра на стъклени перли", но "Сидхарта" определено се оказа моята книга.

Радва ме фактът, че ми е препоръчана от приятели - т.е. философията ми за живота и начинът, по който живея, им напомнят отчетливо за смисъла, по който ни води Хесе в "Сидхарта". Тази притча за живота спокойно би могла да се прочете за ден - ако и вие като мен обаче спирате на всеки завладяващ цитат, препрочитате или просто заспивате на десетата минута (тук май трябва да се извиня на всички книги, които съм оставила заради съня) - отделете ѝ повече време! Тя го заслужава. 

Размишляваше вглъбен, спускаше се като през някаква дълбока вода чак до дъното на чувството, дотам, където се спотайват причините, защото му се струваше, че в откриването на причините е същината на мисленето и само чрез него чувствата се превръщат в познания и не се загубват, а стават част от човешката същност и започват да излъчват онова, което се намира в тях.

Красиво и приятно бе да бродиш из света като току-що пробудено дете, със сърце, разкрехнато за всичко, което се намираше наоколо, без никакво подозрение. Другояче жареха главата слънчевите лъчи, другояче разливаше своята прохлада сенчестата гора, друг бе вкусът на потока и водоема, на тиквата и банана. Кратки бяха дните, кратки бяха нощите, всеки час отминаваше бързо като платно върху морската шир, под което се носи кораб, пълен със скъпоценности, пълен с радости.

Добре е да пишеш, по-добре е да мислиш. Добре е да си умен, по-добре е да си търпелив.

Повечето хора, Камала, са като падащо листо, което се носи и върти из въздуха, и се люшка, и пада на земята. Но други, те са малцина, са като звезди, вечно вървят по пътя си, вятърът не ги достига, те имат вътре в себе си свой закон и път. Сред многото учени люде и самани, които познавам, имаше и един такъв, съвършен, и аз никога не ще го забравя.

Днес обаче измежду всички тайни на реката той виждаше само една и тя завладя сърцето му. Виждаше, че водата тече, тече, тече непрекъснато, но все пак винаги е тук, винаги и по всяко време е една и съща и въпреки това е нова във всеки миг! О, кои би проумял, кой би разбрал това! Самият той не го разбираше и не го проумяваше, само усещаше, че в него се надига някакво предчувствие, далечен спомен, божествени гласове.

Ала повече от това, което можеше да го научи Васудева, го учеше реката. От нея се учеше непрестанно. Учеше се преди всичко на умението да слуша с притихнало сърце, с очакваща, разкрита душа, без страст, без желание, без преценка, без мнение.

→ Като любими този месец ще отбележа и курса по съвременно изкуство на Нада Нешева, за който искам да разкажа повече, когато приключи, и йога часовете в Мандала - не съм подозирала, че това местенце има наистина толкова завладяваща атмосфера. Заради грипните истории го посетих доста по-малко пъти, отколкото ми се искаше. Но пък практиките там определено са това, което му е нужно на тялото ми след работния ден пред компютъра.

Силно се надявам, че не бръщолевя в момента, а съм успяла да оставя нещичко у вас. Усмивка, идея, дума - каквото и да е :))