Дни-незабравки

Лято, бавно стъпва на пръсти. Пристига.
Да си приготвя раницата, да си приготвя сака, да си приготвя  куфара. Ей така пристигна и продължи  лятото в стягане на багаж.
Донесе нови емоции и нежност, запечатани в съзнанието гледки, милион звезди хотел; облачен полет, непознати очи, сърдечни прегръдки, живот на няколко езика, прераждане в различни кътчета; супер луна, гласът на полето, щурчета, котешки лапички по дрехите; бебе, което прохожда, проговаря, расте пред очите ми; стари приятели, нови приятелства, малко думи повече тишина, споделена, сърдечна; лавандула, големи дози кафе, тефтери, недописани думи;  графити, стотици врати, чийзкейк; нови хоризонти, смях на килограм, боли ме корема от смях, плача от смях; преяждам със сладолед, паста, круши от градината на баща ми, домат, тежащ 1 килограм, пресни орехи, вода от реката, джелато, домашно тирамису;  слънчогледи, сбогуване, раница, сак, куфар, танци по италиански;  боси стъпки, мента, вълни и рапани, табла на плажа, летни шапки, лодки с красиви имена, люлка на брега под нощното небе; добри хора, картички от различни места, метеоритен дъжд,  седем часа разлика и завинаги обичам те;очакване, шишарки, бяло вино на испанските стълби в Рим, няколко улички, останали в сърцето ми, нови пътеки, върхове, хамак, мъгла, от която никой не се страхува, защото сме заедно; и – в живота си ще намерим само това, което сами сложим в него.

Не много отдавна осъзнах, че за мен всички ние имаме невероятната способност да се прераждаме. Места, хора, разговори ни връщат към живота като новородени бебета.
И започваме да танцуваме наистина сякаш никой не ни гледа. Да се смеем сякаш ни е за първи път.  Да се влюбваме във всичко без причина и все пак осъзнато.

Едва ли мога да преброя всичко, което счупих това лято. Абсолютно всеки път, в който ми предстоеше да си приготвя багажа, чупех по чаша, чиния, купа, дори старият порцеланов сервиз за подправки на село си отиде. Всичко има своя цена, да. Счупеното беше моят билет за всяко пътуване.

Къде съм била преди година? Коя съм била вчера? Днес, тук и сега имат значение.
"Не мога да се върна във вчерашния ден, защото тогава бях друг човек", казва Алиса. И ме хваща за ръка да ме разведе из Страната на чудесата.
Да си извадя нещата от раницата, да си разтоваря сака, да прибера куфара. Ей така си тръгва лятото.
Лято. Бавно стъпва на пръсти и си отива.

Коментари

Популярни публикации от този блог

Колко е важно да бъдеш грамотен (блогър)

Топлина, изплетена от спомени и бабини ръце