***

Тъгувам за всичко,
което никога
не се е случило.
Но как може
да ми е мъчно за нещо,
което не съм имала?
Витае около мен
този облак от чувства
и ме кара да бъда дете
в скута на смисъла.
Ако можех
щях да спирам секундите.
И да тичам през тях
като мравче за хляба-
почти толкова
ни е нужно задъхването,
почти колкото
крайността да забравим.
А безкрайно е само
онова, което не виждаме.
Тази капчица-лупа
уголемява представите.
Капва върху листа ми
и отнася думите.
Нищо не е толкова голямо,
колкото ни се струва...