!

Отивай си, април,
тръгни си,
със всичките си
мокри тротоари,
със сянката
на пролетта в очите,
с очакването
с длан да те погаля.

Удави този свят,
удави времето.
Сега стоиш
и гледаш през прозореца.
Изпускаш нещо,
друго ти отнемат.
Порастваш с педя.
И вървиш надолу.

Вземи си всички
кухи обещания,
и всички
нерисувани картини,
вземи си гледката,
чадъра, якето.
Отивай си,

приятелю на рибите.