***

Нужно ми е да съм пролет- ето,
събувам си обувките и влизам
във чашката на цветето, което
небесните сълзи са сътворили.

Познавате ли ме, деца смирени,
клепачите ви щом целувам.
Тук са страховете и съмненията,
тук е всичко важно или нужно.

Тук едно човече ми говори
докато събирам с пръст прашеца-
ако вярваш в нещо, то е твое,
щастието е простичко и леко.

Между цветчетата му ще остана
по-реална от реалността си.
Нужна ми е пролет, казвам.
И я рисувам. И я изживявам.