***

Едно чувство на безпокойство

живее в алвеолите ми,

в лявото предсърдие,

в систолата и диастолата...

Едно чувство на малък страх

завладява съня ми.

Понеча ли сутрин да изкрещя

чувам само ехо от думи.

Чувам ехо от дъжд,

дето не е валял,

а е тръгнал

да намери земя, за която е свят

и смисъл, вода и въздух.

Виждам само деца,

които не са се родили.

И ръце, и усмивки и сняг.

В шепите ги събирам.

А те се топят, топят, изчезват.

В силуети само остават.

Едно чувство на безпокойство

в мен се оглежда.

Не го познавам.