***
живее в алвеолите ми,
в лявото предсърдие,
в систолата
и диастолата...
Едно чувство
на малък страх
завладява
съня ми.
Понеча ли сутрин
да изкрещя
чувам само ехо
от думи.
Чувам ехо от
дъжд,
дето не е
валял,
а е тръгнал
да намери
земя, за която е свят
и смисъл,
вода и въздух.
Виждам само деца,
които не са се
родили.
И ръце, и
усмивки и сняг.
В шепите ги
събирам.
А те се
топят, топят, изчезват.
В силуети
само остават.
Едно чувство
на безпокойство
в мен се
оглежда.
Не го
познавам.
Коментари
Публикуване на коментар