***



Едно чувство на безпокойство
 живее в алвеолите ми,
в лявото предсърдие,
в систолата и диастолата...
Едно чувство на малък страх
завладява съня ми.
Понеча ли сутрин да изкрещя
чувам само ехо от думи.
Чувам ехо от дъжд,
дето не е валял,
 а е тръгнал
да намери земя, за която е свят
и смисъл, вода и въздух.
Виждам само  деца,
които не са се родили.
И ръце, и усмивки и сняг.
В шепите ги събирам.
А те се топят, топят, изчезват.
В силуети само остават.
Едно чувство на безкойство
в мен се оглежда.
Не го познавам.

Коментари

Най-четени думи