любимо по безкрайност от май

Май обикновено е динамичен и пълен, усещането е сякаш си на виенско колело, което обаче се движи с по-голяма скорост от обикновено. Дали защото е "моят" месец, но искрено го обичам и не знам дали има друг, който да се изнизва по-бързо от него. В края му пак съм зверски уморена от срещи, пътувания и задачи, което се отразява в принудителни дни на легло, но хубавите моменти не липсват. Пак ме обзема желание да мисля за времето, да го ценя и преживявам по най-добрия възможен начин в този момент.

Представленията

Много, много исках да гледам новата постановка на Явор Гърдев - "Драконът". Още повече, че участват любими мои актьори, сред които Михаил Билалов и Стоян Радев. Свила Величкова даже взе Аскеер за костюмография, но освен това представлението предлага смисъл и добра актьорска игра, достатъчно добре разположена във времето, че да не доскучaе с достатъчно много скрит смисъл, че да те остави замислен. За втори път гледах и "Жана" - огромен фен съм на Светлана Янчева, а представлението трябва да бъде гледано от всеки според мен. Макар да знаех какво се случва, не успях да не се развълнувам на същите моменти като първия път, което за мен е ясен знак, че "Жана" се нарежда сред най-любимите ми срещи с театъра.

Съвсем в края на месеца пък с колегите успяхме да гледаме "Празникът" отново на Явор Гърдев, който получи номинация Аскеер за най-добро представления. Актьорската игра е добра, смисъл - има, различно и провокативно е, но не мога да кажа съвсем, че е моето, макар Иван Бърнев да е чудесен. И все пак препоръчвам да го гледате следващия сезон.

Походите 

Така се случи, че този месец нямаше празен уикенд, в който да лежим до късно, а все бяхме нанякъде и преминавахме собствени рекорди за извървени километри. Първият уикенд се разходихме до Крушунските водопади, Деветашката пещера и Ловеч; вторият - до Костенец и хижа Гургулица (никога не слизайте по пътя, който е в дясно, ние едва слязохме живи дооста време, след като тръгнахме и една огромна пропаст) - по редовния маршрут слизането не е повече от 30-40 минути; третият - Лозенският манастир и околността (много лек и приятен преход за неделя, но ако искате да стигнете до гледката към София, се уверете отново, че знаете пътя), а последният - Метеора, за който мечтаех отдавна.

Сутрини на четири лапи и много гушкане 

Винаги кучетата и изобщо животните са били най-добрите ми приятели, колкото и детинско и наивно да звучи това. Още от най-малка прекарвах най-много време именно с тях, обичах да им говоря и знаех, че ме разбират. Мечтаех да стана ветеринарен лекар и даже родителите ми ми подаряваха енциклопедии за животни. Но в един момент осъзнах, че съм толкова емпатична и към животните, че ако трябва да помогна на някое животинче в беда, ще умра от мъка, ако не успея. Така си останах само с най-различните домашни любимци през годините - котката Цезар, кучето Джеки, водна костенурка, сухоземна костенурка, рибки... Откакто обаче почина Джимо - първият ми най-добър приятел в лицето на кучето на баба ми и дядо ми, а след него и Джеки, се отказах да се привързвам. Докато не се появи Арабела и не ме заля с цялата си красота. Този месец се наложи да я гледаме и си признавам, че се привързах ужасно.

Огромното клише, че няма по-искрена любов се оказва вярна, защото само тя се радва, като се прибирам от работа. Радва ми се, дори за десет минути да изляза до магазина, радва ми се, дори когато мия чиниите, чака ме чинно пред банята, докато си взимам душ, а сутрин е най-щастливото същество на света, че ме вижда, и се гушка като бебе. Записвам си ранните ни сутрешни разходки като любими през май, а това че се будя вече по-рано и без нея е знак, че истински ми липсва.

Непредвидените книги

Този месец прочетох една великолепна книга просто ей така, от само себе си, без да я чакам или планирам за четене - "Бащата на другия" на Паринуш Сании. Тази книга подарявам два пъти, без да съм чела, и всеки път получавам положителни отзиви. Прочетох я на един дъх - прекрасна книга за най-важното, което можем да си дадем на този свят - малко обич и топлина! А в края на месеца се зарадвах с новата стихосбирка на Виолета Христова, "Портрет на магьосника", романът на Пърл Бък (първата жена носител на Нобелова награда за литература) - "Императрицата", стихосбирката на Ана Цанкова, която спечели "Южна пролет" тази година - "Археология на белезите" и "21 въпроса за 21 век" на Ювал Харари... Кога ще ми остане време да ги прочета, не знам, след като дори биографията на Да Винчи ме чака вече втори месец, но важното е, че сме се намерили и все някога ще се срещнем... И знам, че това някога ще е точният момент.

Неделя, която е джин с тоник и сме себе си

Много, много рядко ми се случва да имам някакво истинско време за себе си. И мога да кажа, че една неделя този месец се отличава точно такова според моите разбирания. С Ели и Ася снимахме отново бижутата на Ели - Handmade Elmo, а вечерта завършихме с джин и беше чудесно! Без бързане, без работа, без мрънкане, просто ей така някакво време за нас, в което се смеем от сърце и сме свободни. Пожелавам си повече такива съботи/недели, в които малкото човешко време е истински споделено. Вярвам, че и трите заслужаваме. А и в тези моменти заедно се раждат страхотни идеи и нямам търпение в някой следващ месечен журнал да ви покажа една идея вече реализирана :)) Разбира се, пак ще има поезия, и птици, и небе.

Солун, Метеора, Литохоро

Доста отдавна това пътуване се въртеше в ума ми и се радвам, че го осъществихме с майка ми и сестра ми. Солун вече съм посещавала и харесвам наистина много, дори тръгвах да пиша един гайд тук, но така и не го завърших. Сега само набързо ще отбележа любимите си места - крайбрежната алея до Бялата кула, заслужава си разходката с корабче (вземете това, което се казва Арабелла - няма вход, а изисква само консумация), която трае около половин час и е супер за разхлаждане и почивка, чадърите (които гърците не харесват), но пък мен ме кефи самата концепция за нещо висящо от небето, после една разходка във вътрешността на града, районът около ротондата, площадът Аристотел, ако имате време похапване в Ergon Agora - един от най-добрите гръцки ресторанти в града (същият има в Лондон и Ню Йорк, и на всички гръцки острови), пийте вино от варел и си вземете маслини, а най-вкусният сладолед в града според местните можете да откриете в Gelati e Amore.

За Метеора думите не са достатъчно средство, което да опише тази красота, но съм сигурна, че няма човек, който да не е бил впечатлен. Този голям манастирски комплекс с 9 запазени и 6 действащи манастира, сякаш издигнати в небето, не може да бъдат сравнени с нищо друго, така че определено си организирайте една екскурзия. Аз бих се върнала с кола някой ден, за да разгледам и по-труднодостъпните манастири, тъй като сега влязохме само в Големия Метеор.

Последния ден се разходихме до Литохоро - много малко градче точно под планината Олимп, от което много ентусиасти тръгват за най-високия връх в Гърция - Митикас. 

Честита нова година за мен! 

Много е забавно, че с всяка година все по-малко се радвам на рождения си ден и все по-малко ми се празнува. Но не заради годините, а заради осъзнаването, че се раждаме всеки ден и всеки ден избираме кой и какъв човек да бъдем. Поне аз живея така. И знам, че мога да изживея най-големия празник и в най-сивия делник, и не се ръководя особено от датите в календара.

Въпреки това се радвам, че имам толкова близки хора, с които отбелязахме тези 27 години (дълги 27, както каза племенничката ми) подобаващо - с топли прегръдки и слънчеви цветя, изненади и познаване един на друг, с музика, много музика, неочаквани преживявания, нови мечти и цели, и огромната благодарност, че знам, че някой ме слуша, познава, обича.

Наздраве за този хубав май!