любимо от април (със закъснение)

За април определено ми трябваше да си отворя тефтера, за да видя какво се е случвало. Онези две-три неща, които запаметих, без нужда нещо да ме подсеща за тях, няма как да разкажа. И може би някъде между тях всичко друго се изгуби, разми се, избледня.

Все пак има някои радости, които заслужават не по-малко уважение и внимание от всичко, за което писах досега през изминалите месеци, затова макар и със закъснение, ще ви разкажа за тях.

Мъчно ми е, че много бързо отминава въодушевлението, бързо се сменят емоции - дали от времето, дали сме си такива, неспособни да задържим емоциите за дълго, или просто е период, не знам. Винаги вярвам, че каквото си струва все пак ще остане.

Да се посмееш от сърце

Съвсем в началото на месеца с Ели, Мая и Яна снимахме бижутата на Ели, за които съм ви разказвала и преди - Handmade Elmo, из софийските улици и местенца, които често дори не подозираме, че са в града. Няколко човека ме питаха къде съм ходила след това, а истината е, че е нужен просто един следобед и малко свобода, за да открием тайни, цветни кътчета дори в София.

Е, посмяхме се на воля, докато снимахме, а за финал хапнахме розови бургери в Boho, което май се отличи като ново любимо и различно място. По някакъв начин ми донесе много от духа на американските ресторанти, в които хапвах в Атланта, а храната е наистина хубава!

Спонтанните билети

Някак естествено ми дойде идея, че ужасно ми се ходи отново в Лондон и хоп - взех билети. Сигурно имам да си доприказвам нещо с Лудия шапкар в Camden, да обиколя пак Tate, да посетя Kew Gardens за първи път, да отида на театър и да послушам Kelly Jones на живо и тези желания изведнъж станаха невъзможни за пренебрегване. А и денят е друг, когато има някаква светлинка напред, която да очакваш.

Всеки дъх е поезия

Елин Рахнев представи библиофилско издание на "Зелда" и аз в един обикновен понеделник се оказах в хубава компания на уреченото място с близки на Елин, хубава музика и чаша вино. А, и! новата картина, която си взех от Pearl's Workshop. Представете си душевния кеф, който изпитах, слушайки Зелда, цигулки, виолончело, Елин, с който се смеем, водейки хубави и смислени разговори сякаш нищо друго не съществува и само това късче момент е значимо.

View this post on Instagram

A post shared by Plamena 🌙 (@pearls_workshop) on Oct 10, 2018 at 10:03am PDT

Разговори за неща, които не можем да докоснем

Не всеки ден успявам да поговоря с някого за неща, които не можем да докоснем - любимата ми тема! Дай ми на мен мечти, небе, да летя на крилете на думите, музиката, изкуството и с някого да сме на една вълна, да е приятно и уютно дори в тишината, дори леко да се възмутим от повърхността на света около нас и да отбележим онази част от него, която ни възвисява, и душата ми ликува искрено! 

Да намериш светлината

Оставям тук тези две снимки - баба ми Еленка и детенцето на братовчедка ми, която с нежност и внимание я води - две любими под красивото небе на април, Цветница е, чудесно време за улавяне на залези, зеленина в градината и малките моменти, в които сме заедно. И ако това не е светлина, не знам...

Да се провалиш от сърце в месенето на козунак

Тази година за първи път реших, че ще меся козунак. Без идея как, без опит, без да звъня на мама и да я питам за рецепти. Пуснах Шопен и започнах, месих, докато не ме заболяха ръцете - резултатът беше супер изглеждащи, но не втасали добре козунаци. Честно казано провалът беше очакван още в началото, но това въобще не ми попречи да се изкефя. А и научих някои неща, които може пък да са ми от полза за следващата година :))

Освен това този месец направих и една не-особено сполучлива торта Павлова, която уж ми е специалитет. Така че може да се каже, че април беше месецът на провалите в кухнята, но трябва от време на време да си позволяваме и това.

Шотландия от преди три години 

Дойде ли април, все някакви спомени за пътувания ме обземат... Освен, че американското приключение започна като на шега на 1 април миналата година, преди три години април беше посветен на Шотландия, която адски ми липсва.

Много е интересно, че като пътуване в началото беше доста шашкащо, сиво, студено, а когато се върнахме, определено се отличи като едно от най-приказните. Единбург и Глазгоу са прекрасни градове, които препоръчвам на всичките си познати, а разходка из Highlands би ви спряла дъха. Все се каня, че ще започна да пиша кратки гайдове за любимите си места, сред които и Шотландия, но кога ще стигна до това, и аз не знам... Все пак, ако имате възможност, не се колебайте. На снимката по-долу се радвам на града от Calton Hill, който се смята за истински позор от шотландците, тъй като монументът е незавършен, но въпреки това за мен си остава доста добро място за следобедно кафе. Заслужават си старите антикварни книжарнички, Arthur's Seat, гробищните паркове, двореца, скритите частни замъци, от които се открива гледка към северно море, галериите и музеите.

Сред радостите на април се нарежда едно пижамено парти, което ме предизвика да изляза по пижама в центъра на София; филмът за Коко Шанел и Игор Стравински; разказите на Туве Янсон - особено "Пътуване с лек багаж"!; първият джин с тоник в Cubo и нуждата да оставам все по-често със себе си.