какво остана от февруари, 2019
![]() |
Залез над Костенец |

Ако ви се споделя, може да ми разкажете в края на поста как вие се справяте с такива моменти - винаги е интересно и полезно да се прочете/чуе и друга история.
Пътуване до Костенец
Всъщност усещанията ми за това място и цялата носталгия, която ме гони, заслужават отделен пост, който подготвям вече две седмици и не знам дали изобщо ще публикувам, но все пак - това място е моето островче свобода.
Когато бях дете, не минаваше и месец без да отидем до Костенец при баба и дядо. Всяка зима разходката до хижа Гургулица беше задължителна, а спускането със шейните на връщане - най-голямата забава. Може би сме били на 3-4 години със сестра ми, когато за първи път отидохме до хижата.
![]() |
Кошерите на дядо ми/вече без пчели |
Билковият чай в хижата носеше не само ароматът на планината, но и едно успокоение. Щом стигнехме вкъщи, пълнехме легени с гореща вода, за да стоплим крачетата и хапвахме филийки, препечени на печката, с домашна шарена сол... Дядо и баба бяха наоколо, къщата - топла, пламъчетата от огъня танцуваха по тавана, всичко беше тук и сега, безстрашно и такова каквото може да бъде само в детството...
Лятото пък беше пълно с разходки, пикници в гората и в малката къщичка, която имахме, откъсната от селото, ядене на плодове на корем от дървета и храсти, легнали върху тревата, вадене на мед, люлки и игри...
Споделям ви няколко снимки от албумите на баба ми и дядо ми, в които обожавам да се гмуркам - времето спира и черно-белите снимки ме пренасят в едно друго време, някъде там с тях, на море за първи и единствен път, на ливади с приятели, на сватби на познати и далечни, в гората, пред новата къща... или просто у дома.
Интересно е и, че там винаги успявам да уловя най-красивите залези - обикновено след дъжд дали заради планината, дали заради енергията на мястото, в небето винаги рисува най-изкусният художник и аз всеки път затаявам дъх, сякаш е първият залез, който виждам.
Ето и няколко снимки от гората, у дома и на разходка из розови храсти с децата. Честно казано адски обичам тези уловени моменти, макар и направени с телефон, защото ми носят атмосферата на мига, в който никога няма да имаме шанса да се върнем, който е бил такъв само и единствено там и точно в този момент.
![]() |
По пътя за х. Гургулица/ Диляна на 4 и баба ми на 89 (2018г.)/Розите |
Йога в събота сутрин

Yoga Mandala е прекрасно местенце, което препоръчвам на всички, които искат да разпуснат физически и психически, било и просто с чаша чай и книжка в уютния им дом. Аз съм фен на часовете с Деси (Mukha), защото ми дават това, което търся за ума и тялото си, и знам, че съм прекарала истински стойностно време. Обикновено на прибиране ходя пеша до вкъщи или взимам трамвая, купувам ябълки и обикалям пазарчето с цветя винаги с едно и също любопитство - да, никога не ми омръзва и се сещам за цветята на малката Ида, и танцувам с тях.
Скицник и разходки в неделя

Разказите на Георги Томов от сборника "Всичките дни"

Макар да не се събрахме толкова хора колкото ми се искаше, срещата беше приятна, а Георги Томов разказа чудесни истории. Да говориш за истински смислена българска литература несъмнено е огромно предизвикателство и всеки път се притеснявам като пред изпит. Разбира се, в това няма никакъв смисъл и очаквам с нетърпение деня, в който няма да съм уплашено зайче, а хората, дошли на клуба, са прочели книгата и можем да проведем истински смислена дискусия.
Държа да отбележа, че Георги Томов е писател, който умее да разказва историите от живота - привилегия, която не всеки има. Разказите му са човешки - на моменти забавни, на моменти умиляващи, друг път - толкова реални, че загорчава. С удоволствие ще прочета и романите му - "Розариум" и "Докато дишам", а първият му сборник с разкази - "Не беше тук и си отиде" - ще препрочета. През март четем и обсъждаме "Мир вам" на Емилия Дворянова, а мястото е същото - Greenwich Book Center.
Не съм голям фен на шапките, а и не се увличам особено по аксесоари - обичам семплите неща и всичко, което нося, се брои на пръстите на ръцете ми. Не се затрупвам с вещи и не обичам да имам десетки бижута, не ми трябват и не ми носят никакво удоволствие. Всичко, което имам, е пропито от сантимента на случки, места и хора, които държа да нося с мен.
Обаче баретата се оказа аксесоар, който нося с удоволствие и който доста пасва на усещането ми за самата мен напоследък. Кофти е, че я носи в комбинация с уморени очи, но това е положението.
Фотографиите на Синди Шърман
Untitled Film Still, #15
Адски се впечатлих и изкефих на фотографиите на Синди Шърман - американска фотографка и режисьорка, известна със своите концептуални портрети. Вдъхновена от филми, списания, рекламата, развитието на интернет и историята на изкуството, Шърман става особено популярна през 80-те със серия свои портрети много преди селфи културата да ни завладее. Влизайки в най-различни роли, Шърман е фотограф, модел, гримьор и стилист, оставяйки изключително важни за модерното изкуство произведения.
Това, което прави несъмнено критикува наложените от обществото социални роли, осмива ги и ги поставя на фокус. За мен лично серията Untitled Film Stills е феноменално добра, и не само изследва женствеността и женската роля в обществото, но и поставя въпроси, чиито отговори търсим и до днес.
Untitled Film Still, #81
“I feel I’m anonymous in my work. When I look at the pictures, I never see myself; they aren’t self-portraits. Sometimes I disappear.”
Случайните срещи, които се оказват не съвсем случайни
Ще завърша с това, че каквото трябва да се случи, се случва, каквото и да ни спира, каквито и стени да имаме в ума си, както и да опитваме да го избегнем с оправдания - че сме изморени, че не му е времето, че не е важно какво искаме. И е страхотно, и е вдъхновящо, и е като измислено и в същото време - най-истинско.
Ако сте стигнали до края, благодаря, че правите писането в този блог едно от смислените неща без значение кой месец сме. Вероятно пак изпускам нещо важно, но освен че е 1 през нощта в момента, в който завършвам поста, този път истински прекалих с дължината. Лека нощ! И цветен март - нека ви донесе поне нещичко, което да остане.
Коментари
Публикуване на коментар