„Зелда“ е любов по безкрайност

Елин Рахнев е от онези хора, които харесвам безкрайно. За които дори не мога да обясня какво влияние оказват върху мен, а и не искам. Поезията на Елин, умението му да подрежда думите по точно онзи начин, който води душата ми към най-красивите кътчета на тъгата, са моя вечна любов.

Когато чета Елин винаги се задъхвам - усещането е сякаш тичам след влак, в който пътува някого, на когото винаги ще се чувствам сякаш не съм казала всичко, което искам. Винаги се разтрепервам сякаш за първи път казвам обичам те. Винаги се чувствам сякаш излизам извън тялото си и се виждам - усмихната до уши от вълнение под една улична лампа в една особена есен.

Където свършват устните ти и започва есента, е последното парче, което слушах. И после многолистната тъга по теб. Мащабната печал по тебе, зелда.

Обичам Елин Рахнев, защото след всеки прочит на неговата поезия се усещам в особен ритъм, който не може да бъде повторен от нищо друго. Повтарям думите. Тананикам ги в ума си. Стават моя мантра. Кънтят и пулсират.

Но стръмен залез впива се във мен от цялата ми невъзможност да те имам.

Винаги съм знаел, че поезията е есен през юли, гробище с лунапарк, залез с грамофонна плоча. Всичко онова, което го няма в лекциите по творческо писане.

Зелда е любов по безкрайност. Припадналите есенни листа донасят спомените. Улицата е гробище на листата. Това е тъга по безкрайност. Една невъзможност. Затова ми се струва и невъзможно да се говори за „Зелда“. Да, елине, добре беше – нищо не изпусна. Нищо не скри. Умирам си за „Зелда“  –  ебати готината смърт, нали. Да, зелда е преминаване отвъд. Нежно разрушава стените. Поне моите. Към дълбоката тъга, която затрупвам с есенни листа, фиби и шалове.

Още любов към Зелда четете тук: https://podmosta.bg/tolkova-razkosh-ot-elin-rahnev-i-zelda/

Всичко ти обичам. Ама всичко. Всичките артерии и вени. Всичките неврози и възторзи. Принципното несъгласие с околните. Фигуралната естетика във роклите. Бриза точно след въздишката. Дефилето на сълзата над усмивката. Прелетната партитура на клепачите. Ретрото особено във шапките. Есента припаднала сред кожата. Скръбния шансон в походката. Росата на дъха ти след тъгата. Пепелното его. Суетата.