Поезията

Поезията не е големи думи. Поезията е в онези малки жестове, които правим един за друг, в онези малки думи, които си казваме, дори в онези мисли, които си пращаме един на друг, когато не сме заедно. Поезията е присъствие и липса, да изпращаш и да очакваш, да прегръщаш и да споделяш.

Поезията е живот без претенция за нещо голямо, забележително – едно листо, паднало на улицата, което след няколко часа две малки момиченца ще рисуват в нечий топъл дом. Една книга, забравена на масата, бележка, оставена на хладилника, спомен, който нищо никога няма да изтрие, нощният хлад, който влиза през балкона докато споделяме няколко минути тишина със звездите.

Поезията е – „хей, аз съм тук, прегръщам те, до теб съм”.

Поезията е да усещаш, че няма нищо по-артистично от това да обичаш по Ван Гог и да владееш Изкуството да губиш без страх по Елизабет Бишъп. 

Честит ден на поезията :)