***

Докато влакът
ни люлее
в прегръдката
на своето желязно тяло

аз се опитвам да опазя
розите, в които се влюбих
(като един Малък принц),

слънцето се преражда
десетки пъти
в очите на всички
унесени пътници,

едно приказливо момиче
на съседната седалка
пази малък буркан в ръцете си.

Какво носиш, момиче?,
й казвам наум.
И вече чувам
как двете с нейната майка
събирали светулки
до късно тази нощ.
Светулки,
светулки,
цял рояк бяха...

в случай,че
мракът й дойде в повече.