Чудеса

Честит празник! Пожелавам ви (си) много искрени думи! 

А ако се чудите защо все повече вярвам в тях и в това,че в училищата ни има удивителни деца, които пишат прекрасно, четат и обичат думите, ми се иска да отговоря с това, което написаха осмокласниците от 22-ро СОУ "Георги С.Раковски" за Чудесата в тяхното ежедневие. =)

"Всеки ден за мен е различен. Започва с досадно ранно ставане и куп ангажименти. Главата ми е замаяна от странните сънища, които сънувам. Винаги съм недоспала, защото все ще намеря някоя интересна история с двайсетина глави, която ме държи будна поне до полунощ. Но щом ушите ми доловят ниските тонове на баса, нещо в мен сякаш проблясва. Аз лежа в леглото докато изслушам цялата песен, затова понякога закъснявам.
Следващото чудо в моя ден е топлата чаша мляко с кафе. Всяка глътка е по-сладка от предишната, а топлината нежно гъделичка гърлото ми. Щом затварям буркана с кафе винаги си давам един момент, за да вдишам силното ухание.
В претъпканата ми раница винаги ще намерите скицника ми, пълен с рисунки, драсканици и различни мисли.
Щом слънцето изгрее не отделям очи от дърветата, цветята и всичко друго, което може да ме спаси от бетонния свят, в който живея. Всеки път в трамвая заставам до вратата, не защото идва моята спирка, а защото просто обичам да разглеждам, да наблюдавам движението. Въпреки че минавам по един и същ маршрут всеки ден винаги има нещо, което ще ме заинтригува - някоя птица, формата на облаците, непознат на тротоара.
А щом майка ми ме закара при баща ми в гората, се чувствам като в рая. Не е точно част от ежедневието ми, но е едно от най-големите чудеса за мен. Никакви пари и вещи не могат да ме дарят със спокойствието и жизнеността, с която ме дарява природата. Връзката, която съм си изградила с нея, е неразрушима.
Не е нужно в ежедневието ми да присъстват извънземни, еднорози или други магически и паранормални явления, за да бъде то пълно с чудеса. Достатъчно е само да отворя очи и да се огледам, да се ослушам и да се усмихна, да видя усмивките на околните, да усетя топлите прегръдки на близките си...", К.

"Животът е чудо. Всяко виждащо, чуващо и усещащо "нещо" е едно неповторимо чудо. Колкото и еднакво да е нашето забързано ежедневие, то е една приказка. Нека да започнем да поглеждаме към небето сиво или синьо да е то, вгледайте се в природата, в хората, които не харесвате толкова, защото те са чудо - те са тези, които ви карат да сте по-добри в самите вас. Вие ще разберете защо. Чудесата сме ние и всичко около нас. Светът е чудо. Земята е чудо. Вселената е чудо. Природата е чудо. Звездите са чудо.
Ти си чудо от твоята приказка.", Е.

"... В едно съм убедена. Чудесата съществуват. Само трябва да преоткрием себе си и те ще ни последват, защото те са истинска, жива материя, която чрез една блага дума или чиста капчица сълза, би могла да изпълни всяко твое желание. Неслучайно чудесата присъстват и в почти всички приказки. Това доказва колко силно трябва да вярваме в доброто и да вършим прекрасни неща, за да ни се върнат с чудотворни отговори. Докъде ли сте стигнали, чудеса? Докъде ли?", А.