Памет

Зимата някога беше
дълги пързалки
по стръмната улица,
мокри чорапи,
окачени над печката
огънчe, танцуващо
върху стената,
спор кой ще донесе дърва,
два чифта крачета
в един леген с гореща вода
и сол...


Ето такива неща
си спомням понякога
преди солените пътеки
на миналото
да ме отведат
в едно сладникаво настояще,
крещящо, шептящо-
о, колко е топло за януари,
о, нека не ни е студено...

Хората нямат памет,
хората
се страхуват да помнят.
Един не видях,
който да се осмели
да извади
парченцето стъкло
от окото си,
и да признае –
и там съм бил аз,
и такъв съм бил някога...


 <a href="http://www.bloglovin.com/blog/7253531/?claim=dexxbr5akve">Follow my blog with Bloglovin</a>

Коментари

Най-четени думи