fragile

Харесвах

онази тишина,

която се настаняваше

между нас,

когато всеки отплуваше

надалеч със своите мисли.

После

 внезапно разлята чаша кафе

ни връщаше в стаята

и всеки изстрелваше

неясни думи, думи неясни

и уцелваше

най-тъжното място за другия.

Сега

харесвам тази тишина,

която е  полепнала

по прозореца-

самотна влага,

 слята със стъклото,

върху което изписвам

непознати имена,

които някога са ме познавали.

Не харесвам тази тишина,

с която нищо не си казваме.

Сигурна съм, че след малко

стъклото ще се счупи.