Б.

какво ще ги правиш

тези очи,
събрали тъгата човешка?

сега те боли. и все пак

приемаш
всяка усмивка за смешка.

какво ще ги правиш

тези страни,

непознали щастливото детство?

сърната се гуши

в тревата и спи,

а вълците я оглеждат.

нямаш идея от ласка,

нямаш идея за нежност.

шуми се в гората,
дъждът ти шепти.

спасението

е изчезнало...