Бурята- 2013

Ние не можем без бурята. Бурята ни е нужна, за да продължим да живеем.
Само си помислете как ако няма буря, няма дъжд, а няма ли дъжд- няма трева, няма цветя, няма какво да опрашват пчелите, няма как да има пеперуди, нито дъга, нито какво ли още не.
А всяко едно от тези неща може да бъде заместено с нещо, което се случва в живота, с нещо, което е жизнено важно в човешките ни отношения.
Сменете дъжд с любов, цветя с усмивки, пчели с приятели, пеперуди- с мечти, дъга с вдъхновение...
Ако е вечно слънце, тревата ще изгори, ще изсъхне, пчелите няма да има какво да опрашват, няма да има плодове, реката ще пресъхне...
Така и ние ако поне веднъж не поставим сърцето си точно в окото на бурята, ще повехнем.
Тази година беше буреносна, лавинна, може би дори беше феникс, който така и не спря да се възражда.
И съм благодарна. Благодарна съм за всяка мъничка и всяка голяма буря. Те ми припомняха, че съм жива. А след това- и че животът е хубав и всичко зависи от нас самите! 
Тази година не издадох книга, не посадих дръвче и не знам дали и какво оставих след себе си. Но знам, че обичах и по-голям отпечатък от това едва ли има.
Бъдете здрави!
А когато бурята дойде- не забравяйте да обичате! Само това ще ви измъкне и помогне да видите дъгата след нея...

Весела Коледа и щастлива нова година! ^^