***

Като криле на птица-трепкат дланите.
По рамото на есента сълзи се стичат.
Какво е взело и какво е дало лятото
ти, есен, не разбра. Сега аз питам.

А без въпроси се живее лесно.
Усмихвате се-сигурно е хубаво.
Минавам всички пътища към себе си.
Не се страхувам никога от тъмното.

Размах, небе, земя- аз ходя
по вашите усещания, галя ви
с наивното сърце на оня облак,
на който влюбени ръце гадаят

какво съм аз? Какво са другите?
Разминахме ли се във лабиринта?
Не чакам никого да ме познае.
Но някой ме позна. И ме обикна.

Сърце, ти смисъл на живота ми,
дете неукротимо, вярвай ми,
прашинка по прашинка ще те нося
през този свят- неутолима жажда...

Ще пия болки и наслади. Ще раздавам
от своите копнежи и очаквания.
Като криле на птица трепкат дланите.
Живот, аз зная, че си смърт. И пак ти вярвам...