Нямам

Нямам големи думи. Нито деца.
Не знам нищо особено за живота.
Спят в очите ми един океанен свят,
едно момиче и няколко сови.
Имам братя, но не са единадесет.
Плета им ризи, но не от коприва,
а от смях и от няколко разговора
между сълзите, между ракията.
По пътя земен и по пътя небесен
винаги има някой, който си тръгва.
Аз го изпращам. Завивам тъгата.
Нощем питам дали ще се върне.
Сега есента ме посреща такава
стъпила здраво върху земята.
Или аз я посрещам, но още не зная,
че е само тихото име на вятъра.
Тя шуми и бучи, и минава край мен,
а аз нямам думи да я опиша.
Затова с тишината на стиха прероден
ви прегръщам. И прошепвам
                                                     „обичам”.