Нямам

Нямам големи думи. Нито деца.
Не знам нищо особено за живота.
Спят в очите ми един океанен свят,
едно момиче и няколко сови.
Имам братя, но не са единадесет.
Плета им ризи, но не от коприва,
а от смях и от няколко разговора
между сълзите, между ракията.
По пътя земен и по пътя небесен
винаги има някой, който си тръгва.
Аз го изпращам. Завивам тъгата.
Нощем питам дали ще се върне.
Сега есента ме посреща такава
стъпила здраво върху земята.
Или аз я посрещам, но още не зная,
че е само тихото име на вятъра.
Тя шуми и бучи, и минава край мен,
а аз нямам думи да я опиша.
Затова с тишината на стиха прероден
ви прегръщам. И прошепвам
                                                     „обичам”.

Коментари

  1. Много е красиво и много нежно!
    Благодаря ти за удоволствието! :)

    ОтговорИзтриване
  2. Аз ти благодаря, че си тук, Бети! Осмисляш воденето на този блог = )

    ОтговорИзтриване
  3. Думите не са просто думи и не това кой ги цени определя тяхната сила...
    Исках да ти кажа, че всъщност аз ти благодаря, че пишеш така и независимо къде, независимо как, щом вече ги има, думите ти са тези, които осмислят съществуването на всичко, което е начин те да достигнат до другите...
    :)

    ОтговорИзтриване
  4. Благодаря ти,Бети...
    Колкото и да е банално в забързаното ежедневие остава все по-малко време за писане и все по-малко ясни и категорични отговори на въпроса- защо да пиша? Лутам се сред тези въпроси, блъскам се, удрям се в стените, които си вдигам сама, и в крайна сметка- идва някоя нощ, в която не мога да заспя до сутринта, защото просто не мога да Не напиша това, което тупти с часове в съзнанието и цялото ми същество...И тогава знам-смисъл винаги има...

    ОтговорИзтриване
  5. Познато ми е... често и аз се питам, но пък когато се случи да не заспивам заради думите в мен, се оставям да изтекат...
    ... защото знам, че някъде, някога, някой също няма да спи, за да ги прочете... :)
    Пиши!

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар

Най-четени думи