Мое морско момиче без спомени, дето живееш в мен, направено от сол и
миди, вълни и срещи с брегове, синьо, толкова синьо, че да се изгубиш в
него и да не ти достига въздух... С теб изпращаме залеза и посрещаме
изгрева. Аз рисувам теб. Ти рисуваш мен. Някъде на някой бряг, може би.
Защото е юли.
Прекрасно e! И аз съм юли :)
ОтговорИзтриване