...и летят с други птици

Всяка седмица е седмица на книгите и на малките радости. Харесвам този път, който ме изненадва с гледки и хора ^^
През изминалата седмица се радвах на две първи книги с поезия: "Голи стихове" от Теодора Тотева и "Между два града" на Стойчо Младенов.

"Слънцето залязва в чаша с вода,
Като кайсия на дъното.
Като опит от него да се направи сладко.
То се стича по хоризонта и е пръснат жълтък,
Оранжевата му плът раздира небесното си тяло.
Виждам профила на нощта.
Дядо надига чашата и изпива слънцето.
Сега знам къде е залязло.“

От чертичката на А до завършека на Я човечността присъства и провокира, вълнува, замисля в поезията на Теди. Като една експлозия от емоции през различните години, срещи и вълнения, четейки, ще се чувствате, че пътувате. Поне на мен „Голи стихове“ ми донесе ново пътешествие, а радостта в очите на Теди – смисъл. http://podmosta.bg/dushevna-golota-i-obich-s-goli-stihove-ot-teodora-toteva/

Не са много мъжките книги с поезия, в които съм се влюбвала, но "Между два града" на Стойчо Младенов определено успях да обикна още от пръв прочит.  Кратките му стихове са напълно съвършени за мен. Нито една излишна дума, всяка буква е на мястото си, нищо, което да разсее съзнанието. Заглавията им са част от самия текст – те не са обобщение, етикет, без тях текстът не би същестувал такъв, какъвто е в тази книга. Всичко е цялостно. Няма недостиг и няма излишък. Най-голямото спасение от болката, тъгата, безпомощността са думите, най-здравата опора, която е винаги някъде там. А те са и моята най-здрава опора. http://podmosta.bg/za-dumite-opora-v-mezhdu-dva-grada-ot-stoycho-mladenov/

"Тъга 

между думите
премълчаване

между точките
крещене"

Към тези радости добавям пътуване, три книги, намерени на улицата, които приютих, грижовно избърсах и подредих в библиотеката си, няколко изследователски труда, и чисто ново приятелство с една овца, няколко котки и две кучета из красотите на България.